Съдържание

Румъния

Клуж-Напока

Година след като най-накрая издаде властта, присъствието на „лудия кмет“ Георги Фунар, продължава да витае из Клуж. Дванадесетгодишния му мандат като кмет беше белязан с насаждането на анти-унгарски чувства в градските паркове и отворени площи.

Статуята на унгарския крал Матиаз Корвинус, от Янош Фадруз, издигната през 1902 година е може би, най-голямата забележителност на Клуж. С тази скулптура и готическата църква Свети Михаил зад нея, главния площад на града - Пия Унирий, продължава да изглежда както и преди предаването на Трансилвания на Румъния, след Втората световна война.

Градът е минал през няколко етапа,в опит да се унищожи унгарското наследство на този площад. Той бил преименуван от „Площад Освобождение“ на „Площад Обединение“, статуята била кичозно обградена от румънски знамена, а думата „хунгарорум“ (означаваща „на унгарците“) била премахната от надписа на статуята Матиас Рекс. По късно мястото било обезобразено от археологически разкопки - просто претекст за да се отърват от статуята. Тъй като не било счетено за важно, мястото стои огромна зееща дупка на някога величествения площад Пия Унирий.

На дясната страна на площада Фунар монтирал абсурден, приличащ на гилотина мономент за „жертвите на Унгарското потисничество“.

Площадът пред православната катедрала е бил някога отворена зона за почивка, но сега е обезобразен от статуята на Аврам Янку, може би най-грозното художествено произведение на града. Славеща човек, чието най-забележително постижение е избиването на много унгарци, за статуята се твърди че е струвала огромна сума пари.

Местоположението на статуята със сигурност не е случайно и е силно разочароващо, че православната църква тук, която би трябвало да привлича хората към себе си, вместо това е решила да допринесе за етнически разпри.

През последното десетилетие повечето от пейките в градските паркове, кошчетата за боклук и другите градски съоражения са били боядисвани в червено, жълто и синьо —цветовете на румънския флаг. При първата ми визита тук, през юни 2004 (случайно съвпадаща с датата на загубените от Фунар избори), бях ужасен от шовинизма, очевидно вложен в цветовете на града. По времето на новия кмет Емил Бок, слава богу, повечето от градските пейки бяха върнати към неутралното зелено, но червено-жълто-синята схема все още си личи на много места в Клуж.