Кристофър Кълвър
Тази страница е достъпна и на следните езици:
За около десетилетие, от 1995 до първите дни на 2005, аз говорех есперанто, „интернационалния език“, въведен през 1887 от Варшавския окулист Л. Л. Заменхоф и активно използван днес от може би десетки хиляди хора. До толкова бях замесен с есперанто и движението му, че за няколко години пътувах само посредством езика, насъбрах международен кръг от приятели – есперантисти и дори работих за година като доброволец в централния офис на Световната есперанто организация. През януари 2005 обаче, реших да зарежа напълно есперанто. Все повече ме дразнеше факта, че той потиска езиковото разнообразие, иронична черта на движение, което твърди, че се бори за оценяване на световните езици.
Корените на есперанто лежат в разбирането на Заменхоф за език. Като младеж в империалистична Варшава, Заменхоф бил смутен от разделянето на градското население в четири общества (идиш, германско, руско и полско) спрямо техните майчини езици. Той се надявал, че есперанто би осигурил общ език за общуване между езиковите общности, изтривайки по този начин националното разделение.
Най-голямата международна есперанто организация и най-голямата “сила”, която го подкрепя е Световната есперанто организация (UEA) със седалище в Ротердам, Нидерландия. За последните две десетилетия, Световната есперанто организация се е представяла в различни международни организации като адвокат за езикови права и различия. Тя се радва на добри отношения с Обединените нации и UNESCO. Представители на UEA често могат да бъдат срещнати на срещи на тези организации, като например през март 2005, когато президентът на UEA Ренато Корсети и активистът Анди Кюнцли присъстваха на годишното събрание на ОН комисията за човешките права.
Пражкият Манифест, започнат при Световния конгрес на есперанто в Прага 1996, решително твърди, че есперантистите ценят езиковото разнообразие. Четвъртата точка от манифеста е за “многоезичие”, петата за “езикови права”, а шестата за “езиково разнообразие”. В годините след неговото стартиране, манифеста е бил представян на обществеността като изложение на принципите, които всички есперантисти споделят.
Защитата на националните езици е важна за езика и културата и неделима част от нея. Езикът е най-крайния израз на човешкото разнообразие. Усилията за защита на умиращите езици и обявяването на езикови проблеми в обществеността са достойни за похвала. Някой би помислил тогава, че Есперанто движението и UEА се справят добре.
Въпреки това на тази толкова силно изразена грижа за защита на езиците е всъщност е изменено още в самото движение. Всъщност още от самото начало есперанто движението с неохота е подкрепяло езиковото разнообразие. Важно е да се отбележи, че самият Заменхоф изглежда не е приемал идеята за езиково разнообразие и вместо това той се е опитвал да наложи един единствен език в обществеността с мирна, както той мислел, цел. В тези първи дни на Есперанто на националните езици не било гледано като израз на разнообразие, достоен за закрила, но по-скоро като пречка, която трябва да бъде преодоляна. Малко се е променило в това отношение.
За да се върнем към Пражкия Манифест нека обсъдим четвъртата точка, за многоезичие:
Всеки член на общността е приел задачата да изучи поне един чужд език до степен на говорене. Ние твърдим, че говорещите различни езици, малки и големи, би трябвало да имат реалния шанс да усвоят втори език до високо ниво на общуване.
Този чужд език, който манифеста визира, е разбира се Есперанто. Вместо да наблегне, че ние трябва да учим национални езици, представящи ценни и много често застрашени местни култури, есперанто движението смята своя собствен изкуствен продукт за валиден избор за изпълнение на нуждата от добро владеене на втори език. Още повече, тази точка изглежда приема този незначителен минимум от един език в добавка на родния и не поддържа тезата за продължителното езиково обучение през живота за да се разбере езиковото разнообразие.
В шеста точка на Пражкия манифест виждаме дръзко изказване за езиковите различия:
Но за есперантската общност езиковите различия са постоянен и непресъхващ извор на богатство. Следователно всеки език, както и всяко живо същество, е ценен сам по себе си и достоен за защита и подкрепа.
Въпреки това тази точка противоречи на точка пет за
езиковите права. В
есперантската общност представителите на малки и големи,
официални и неофициални езици се срещат на неутрален терен
благодарение на взаимната воля за компромис.
Есперантистите са толкова загрижени за схващането за равенството в комуникацията, че есперанто е направен задължителен и няма място за споделяне на национални езици. Езиковите различия не могат да бъдат нещо истинско ако използването на езика е ограничено само в малки общности без никакъв между културен обмен. В старанието си двама човека да бъдат доведени до (във всички случаи непостижимо) “едно ниво”, есперанто движението разрушава различията и многоезичието, което то твърди, че подкрепя. Според мен, идеята за двама човека, достигащи чудесно “равенство” чрез есперанто много повече е ценена между есперантистите отколкото в сферата на националните езици.
За организация, твърдяща, че защитава езиковите права, UEА е странно тиха по отношение на настоящи примери на езиково потискане. Например, докато пиша това поддръжници на езика Мари от република Мари Ел в Русия се сблъскват с огромни пречки, включващи борби и загуби на работата си. При все това UEА не укорява това или подобни откази от правото на някой да използва собствения си език. Единствената “несправедливост”, срещу която UEA изглежда протестира, съдейки по изказванията на Ренато Корсети, е изучаването на английски като втори език.
За да може напълно да разберем, какво е използването и разпространението на есперанто, трябва да разгледаме неговите собствени ползватели. Вместо да защитава местните езици в тяхната среда, есперанто обикновено ги измества. Когато и двама есперантисти да се срещнат от тях се очаква да говорят есперанто независимо от това дали и колко добре говорят езика на другия. Лоялността към есперанто е замислена така, че да отхвърли любопитството към други култури. Очевидно е, че тази широко прилагана идея не може да е съгласувана с обществената цел за защита на езиковите различия.
Дори есперанто е станал толкова задължителен, че се очаква даже да се използва от двама есперантисти, които имат един и същи майчин език. Актът на говорене на майчиния си език с есперантист със същия роден език, обозначаващ се с неологизма krokodilado на есперанто, е едно от най-големите табута в еспернтското движение и обикновено води до пререкания с членове на други движения.
Може би ще възникне довода, че хората присъстват на конгреси за да могат да упражняват есперанто и следователно е неподходящо да се говори на друг език. Първият отговор е, че при условие, че те се разбират, никога не е неподходящо за двама човека да говорят майчиния език на другия, защото всичко друго не би бил истински културен обмен. Втори отговор е че от есперантистите не може да се очаква да ограничат това изискване само за конгресите, защото много есперантисти намират конгресите за идеална средна. Много пъти съм чувал да казват “Колко много искам целият свят да бъде като есперанто конгрес!”. Нормите на конгресите, включвайки неодобрението на използването на друг език освен есперанто, биха служили за модел за интернационално общуване както и за общуване в международен контекст между хора, говорещи един и същ майчин език.
В заключение, претенциите на есперанто движението за равенство в общуването са нелепи, тъй като движението има ядро от изключително добре говорещи хора, чиято реч е предизвикателство за нови или “провинциални” есперантисти. Понякога съм виждал толкова голямо неравенство в нивото на владеене на езика между есперантисти, че те биха могли да почнат да говорят родния си език и да се разбират по-добре. Не само езиковите различия са потъпкани, но и самата цел към равенство е в края на краищата пренебрегвана.
Есперанто конгресите често се представят като идеална възможност за посещение на чужда страна и научаване за нейната култура. Въпреки това, като ги изолират напълно от местния език, конгресите не дават възможност на участни ците за контакт с страната-домакин.
Турист, който като посети чужда страна се храни само в ресторанти, принадлежащи към международни вериги, пренебрегвайки местната кухня, разбира се ограничава разбирането си за местната култура. А ето че еспернтското движение смята, че турстите могат напълно да имат между културен опит само като говорят чужд, изкуствен език без да обръщат внимание на местния език.
През 2001 год., TEJO, младежката част на UEA стартира кратка кампания за насърчаване на организирането на “езикови фестивали” в градовете, на местно ниво. Това са събития, когато на хората могат да бъдат представени много езици по едно и също време, една наистина благородна идея. По време на международния младежки конгрес на есперанто в Страсбург през 2001 год., такъв един езиков фестивал беше част от програмата и всички участници от конгреса бяха насър чавани да вземат участие. Обаче този опит не беше повторен и през следващите години есперанто обществото показа малък интерес в това да накара членовете си да оценят езиковото разнообразие.
Докато есперанто конгресите не се съсредоточат върху културата на страната-домакин и културите на участниците, изисквайки всички присъстващи да се запознаят с тях оставяйки есперанто като (несъмнено понякога полезен) последно средство, есперанто конгресите ще продължат да потискат езиковото разнообразие.
Дейностите на есперанто движението стигат много повече от това да лансират използването му, до там да използват обществени фондове. Младежката част на UEA – TEJO – получава годишно хиляди евро от Съвета на Европа за проекти, които пропагандират потискането на езиковите различия. TEJO основно използва фондовете за организиране на семинари на безсмислени теми като например “управление на проекти” или “младежко сътрудничество”. С изключение на семинара за организиране на езикови фестивали от 2001, не мога да се сетя за друг семинар, където обществените фондове са били наистина използвани за подпомагане на езиковото разнообразие. Всъщност тези семинари нямат никакъв д руг ефект от това да докарват нови активисти, които в последствие да организирам повече безсмислени семинари.
Есперанто не е безвредно хоби, на което се наслаждават ентусиасти в тяхното свободно време, но по-скоро той е дълбоко свързан с публичните институции. Въпреки това, последствията от идеалите на движението не са желателни за обществото, на което тези институции служат.
Есперантистите често казват, че те се изправят срещу световното господарство на английския език, но е ясно, че есперанто налага своето собствено господарство толкова строго, че дори английският може да бъде наречен “предпочитаем”. Виждал съм много повече интерес в ученето и практикуването на чужди езици на английски в международни кръгове отколкото между есперантисти.
През последните ми пътувания до Испания имах възможността да наблюдавам участници в пан-европейските семинари за младежта и глобализацията. Докато английският беше езика, който по подразбиране се говореше в тази група, в ра зговорите между двама участници те по-скоро биха често преминали към майчиния език на единия или другия. Например, един младеж от Франция би поздравил някой друг на английски, но когато открие, че събеседникът му е от Италия, той би преминал на италиански. Това не би било подкрепено от есперантистите. Ироничното е, че английския тук е неутралният избор. На него често се гледа като сигурен начин за международна комуникация между младите хора от много страни, но се и подразбира, че другите езици могат да служат точно толкова добре. В есперанто движението, от друга страна, има идеологична привъзаност към есперанто, която налага използването му дори, когато има друго по-богати културни възможности.
Есперанто има склонност към налагане на лексиката си върху по същият начин, за който английският е толкова често нападан. В книгата си Esperanto sen mitoj (“Есперанто без митове”, Антверпен: Flandra Esperanto-Ligo, 1999) авторът ѝ Зико Маркус Сикосек дава хипотетичен разговор на немски език, абсурдно смесен с есперанто, феномен който почти всички есперантисти са преживели. Веднага може да се види вредният ефект, който есперанто може да донесе.
Da hat ein estrarano von TEJO geschrieben, daß er einen kontribuo für den internacia vespero oder das distra programo hat. Gibt’s dafür ’n rabato? Sein aliĝilo und die antaŭpago haben wir. Dann beträge seine kotizo als memzorganto und B-landano noch 50 Mark.
(Сикосек 1999: 166)
Има много начини смислено да се подобри съдбата на националните езици и по същото време да се насладим на ползите, които есперанто твърди, че осигурява, без обаче да бъден замесени с есперантисткото движение. Вместо да подкрепя двуличната работа на Световната есперанто организация, човек трябва да отдаде нужното внимание на организации за защита на езици, като например Onze Taal в холандия или Младата асоциация на Фино-угрийците (MAFUN) във Финландия, Естония, Унгария и Русия.
Есперантските конгреси са забавни международни събития, но точно такава атмосфера може да бъде намерена и в летен езиков курс. Вместо да прекарвате ваканцията си между есперантисти, говорейки изкуствения им език и пренебрегвайки националните култури, помислете да се запишете в курс за застрашени езици на малцинства, където съзнателно може да помогнете за запазването на ценна и застрашена култура и въпреки това се забавлявате с разглеждане на забележителности.
Ако сте гражданин на страна членка на Съюза на Европа, помислете върху това да пишете до представителите ви, протестирайки срещу финансирането от Съвета на Европа на дейности на младежката част на Световния есперанто съюз, която не прави нищо за подпомагане на целта за разнообразна Европа. Протестирайте срещу представянето на UEA в срещи, надхвърлящи рамките на националните интереси. Твърденията на есперантистите за техните целя трябва действително да бъдат оборени, така че правителствата да могат да дадат продуктивни задачи на гражданите си. Есперанто я несъмнено вреден за езиковите различия. Надявам се, че обществеността ще разбере по-добре спешната нужда от запазване на националните езици и ще види, че есперанто е не само безрезултатен за такава цел, но и всъщност застрашава “дъгата” от езици.